Проф. Илчев за връщането на мощите на цар Самуил: Ударът е не само в Скопие, а и за политиката на Белград

Със завръщането на тленните останки на цар Самуил "по-скоро става въпрос за събитие в политически план".

"Действително има символно значение. Един народ има нужда да вярва в себе си. Има нужда да има ориентири. За съжаление, през последните десетилетия много от ориентираните на българския народ бяха объркани. Много често се сменяха примерите за подражание. Специално въпросът със Самуил ми се струва, че ще обедини голяма част от българския народ".

Това каза за БНР историкът от Софийския университет "Свети Климент Охридски" и негов ректор в 2 последователни мандата професор Иван Илчев.

Той припомни, че почти няма писмени извори от съвременниците на цар Самуил, а повечето са от по-късен етап. На това се дължат и противоречия.

"Единият извор говори, че Самуил е висок, едър, много силен, а скелетът говори за човек, висок 1,6 м, което дори за онова време в никакъв случай не е висок човек. Самите извори си противоречат. Аз изключително много се надявам, за да се доближим до истината, че сега българските специалисти ще имат възможност да изследват, със средства на съвременната наука, останките, които са пренесени в България. До този момент български специалисти не са могли да работят с тези останки, така че сега тепърва, според мен, ни чакат години изследвания, за да се стигне до категорично мнение. И пак повтарям, в историята много, много рядко има категорично мнение".

Ученият изтъкна, че бащата на Самуил е бил комитопул за македонските земи с центъра в София. Според него е много по-вероятно Самуил да е роден в София, "където е управлявал баща му", а не в земите на днешна РСМ.

Запитан дали тленните останки на Самуил трябва да бъдат положени на преспанския остров Свети Ахил, където е положен друг български цар - Гаврил Радомир, синът на Самуил, Илчев изтъкна:

"От гледна точка на традицията на християнската религия, разбира се, тленните останки не бива да бъдат пренасяни. От друга страна, много добре знаете, че 30 или 40 години след смъртта на Наполеон на остров Света Елена, френската държава пренесе неговите останки, за да ги сложи в пантеона в Париж. Така че всяка държава може да направи това, за да създаде това, което през шестдесетте години френските историци нарекоха "места на паметта". Със сигурност в такова място на паметта ще се превърне с саркофагът в "Света София"".

Едно от първите неща, за които е постигнато съгласие в Мултидисциплинарната експертна комисия по историческите и образователни въпроси на България и РСМ е темата за Самуил, припомни членът ѝ проф. Илчев:

"Едно от първите неща, за които се споразумяхме е, че Самуил е владетел на голяма държава, която съвременниците и огромното мнозинство от изследователите наричат Българска. Проблемът е, че когато в Северна Македония се смени правителството, те смениха всички членове на своята комисия. Не само това, а започнаха да ги наричат в медиите и в изказвания на държавни дейци "национални предатели" тези, които бяха допреди 2 години".

За също това време в България се смениха мисля, че 6 правителства. Нито едно от тях, нито 1 министър на външните работи, не си позволи и за секунда да ни дава съвети как да се държим членовете на българската комисия и нито един член на българската комисия не беше сменен от правителството".

Днешното събитие обаче е "и удар върху политиката на Сърбия", категоричен е Илчев.

"Един от основните темели на политика на Сърбия през последните 120-30 години, че и повече, е била да изолира България, да я обкръжи с държави, които са приятелски на Сърбия, но които са враждебни на България. В случая се получава, че България има добри отношения с Румъния, добри с Турция, а сега - много добри с Гърция, докато Сърбия няма тези взаимоотношения. Така че ударът е не само в Скопие. Ударът е и за политиката на Белград".

Атина не взима страна в историческите спорове между София и Скопие категоричен е той.

"Гърция преценява кое е изгодно за нейната политика - дали да е в много добри отношения с България, каквито е, дали може, на базата на тези много добри отношения да изтъргува нещо друго.

Когато разбрах за споразумението, че вече е почти факт, уговорено е, първата ми реакция беше да се обадя на новия ректор на СУ и да я попитам дали знае нещо за това дали има някакви апетити към ръкописите, които се пазят в центъра Дуйчев в СУ -изключително ценни средновековни ръкописи. После звъннах и на министъра на образованието. Слава Богу, това не се е случило, поне до момента".

СУ обаче, по силата на международна спогодба дава пълна възможност на учените от Гърция да работят с тези артефакти. Български и гръцки учени вече са издали съвместно "6-7 тома", посветени на ръкописите в Институт Дуйчев

Църковната утвар, която България връща на Гърция има достатъчно аналози в България, смята Илчев.

"Това е размяна, но пак повтарям, това е много ценно за нас, защото за пръв път се дава възможност на български учени и аз съм сигурен, че те ще почнат да изследват тленните останки. Миниатюрни парченца от тях ще бъдат изпратени за изследване в най-реномираните световни лаборатории. След няколко години ще имаме доста по-добра представа дали Гаврил Радомир е бил в този саркофаг, дали Иван Владислав е там - неща, които, пак повтарям, ние за момента знаем преди всичко от изворите, а изворите понякога не са единни".

Самоил е цар – войн, който през цялото си царуване удържа напора на Византия. В края на Х, началото на ХI в Самуил има армия от около между 15 и 30 000 души. По същото време империята Сун в Китай има редовна армия от 1 400 000 души, припомни професорът и призова "да гледаме с по-широк поглед на събитията".